Виждам светлина, виждам и море,
виждам безбрежна дълбина.
Морето се вълнува и искри,
а аз съм някъде, но не и на брега.
Усещам вятър, усещам мирис,
усещам нечии ръце.
Те ми дават нежни ласки,
а аз ги връщам без сърце.
Виждам слънце, но не и светлина.
Аз съм някъде, но не на таз земя.
Искам да стигна морето,
но не мога да премина небето.
Искам да хвана онези ръце,
но нещо ме спира-нямам вече сърце
© Суси All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
