Всеки ден без тебе е болка,
всеки час покрит с тишина,
всяка минута е мъничък спомен,
всяка секунда - миг тъмнина.
Всяка усмивка без тебе е тъжна,
всеки поглед пропит е от хлад,
Всяка мисъл към теб се промъква,
с всеки удар, сърцето напомня за нас.
Без теб и цветя не растат във полето,
без теб дъгата не е цветна дори,
без теб не синее нежно небето,
без теб морето дори не шуми.
Всеки ден умира тази малка надежда,
че ще видя отново твоите очи,
всеки ден мечтите угасват безславно,
че ще бъда твоя отново, уви!
Всеки ден без тебе е ледена пропаст,
в която потънах с разбити мечти,
дали ще намеря аз пътя обратно,
дали ще обичам отново... Дали?
Пламена Владимирова
© Пламена Владимирова Все права защищены
Следващия ми стих няма да бъде тъжен и болезнен.