28 февр. 2017 г., 21:35

Без теб

548 0 0

Без теб

Сърцето ми е наранено,
кърви и бие в бавен ритъм.
Вън припича, а ми е студено,
съблечена от чувства скитам.

Всичко ми е безразлично,
погледът ми е опустошен.
Лицето ми е безлично,
загасна живецът в мен.

Усмивката ми е в почивка,
не знам за година или за час.
От най-голямата щастливка,
се превърнах в нещастница аз.

Летях, но паднах на земята,
крилата ми се счупиха на две.
Сега са ми от камък краката,
не усещам дори нож да ме прободе.

Виждам утрото в сиво,
залеза, обагрен в тъмен цвят.
Ако срещна нещо красиво,
ми се струва, че от него лъха смрад.

Ще мога ли да се съвзема,
не зная и не ми дреме.
През ридания дъх ще поема,
свърши за мен щастливото време.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...