Без теб

Сърцето ми е наранено,
кърви и бие в бавен ритъм.
Вън припича, а ми е студено,
съблечена от чувства скитам.

Всичко ми е безразлично,
погледът ми е опустошен.
Лицето ми е безлично,
загасна живецът в мен.

Усмивката ми е в почивка,
не знам за година или за час.
От най-голямата щастливка,
се превърнах в нещастница аз.

Летях, но паднах на земята,
крилата ми се счупиха на две.
Сега са ми от камък краката,
не усещам дори нож да ме прободе.

Виждам утрото в сиво,
залеза, обагрен в тъмен цвят.
Ако срещна нещо красиво,
ми се струва, че от него лъха смрад.

Ще мога ли да се съвзема,
не зная и не ми дреме.
През ридания дъх ще поема,
свърши за мен щастливото време.