Без теб не искам да оставам и да ме боли.

Сама да чакам със надежда пак да дойдеш ти.

Дали сгреших аз или просто сме различни с теб?

Но знам, че вече няма да обичам от сърце.

Не мога да заспя, щом те няма във нощта,

щом усещам самота аз без теб.

Не мога в този свят да живея, без да знам,

че протегна ли ръце, ти си с мен!

Не мога друг аз да "обичам"във лъжа и грях.

Дори на него да се обричам пак ще съм сама.

Или друг аз да целувам и да виждам теб.

Не искам с обич да залъгвам моето сърце.

Защо, кажи ми, не повярва ти на любовта?

Защо замина и остави мрак и тъмнина?

Сега не мога да те върна или да те спра.

И ще живея със надежда или ще умра.