4 янв. 2015 г., 21:22

Без тъга

729 0 9

               Б Е З   Т Ъ Г А

 

 

                                                            Не бих безразсъдно към теб полетяла,

                                                            пленена от звънкия смях,

                                                            дори да се гърчи душата ми цяла

                                                            и да ме тласка към грях.

 

                                                            Че там във очите ти златните точици

                                                            останаха само метал

                                                            и как да гадая на колко пророчици

                                                            повярва, че техен си крал?

 

                                                            Заключени двери към топла камина?

                                                            Не вярвам. Това е лъжа.

                                                            Отдавна, отдавна за роклята синя            

                                                            припомням си, без да тъжа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много, много ми хареса!
  • Ангел, Пламена, Мария - благодаря ви приятели, че ме удостоихте с внимание! Благодаря от сърце за позитивните коментари и високи оценки!
    Желая ви вече пристигналата Нова 2015 година ви бъде добра майка, а не мащеха! Бог да бъде с вас!
  • Чете се плавно и леко, но осмислянето е по-трудно. С уважение, творбата е стойностна.
  • Браво, Тони, много ми хареса твоя стих
    и ще го оценя високо!
    Бъди винаги такава, жена с гордо вдигната глава!
    Хубава вечер и повече съм ти писала в пощата
  • Малко примиренчески ми прозвуча.
    Хубава Нова година!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...