Мълчание, обвито в тишина...
и сто въпроса тръпнещи във него.
Защо, какво, с кого, къде, кога...
решетъчно сковали са сърцето?
Как искам да изтръгна катинара.
Вратата да отворя с рязък шум
и всички тях във бездната да пратя,
така че да не идват и насън.
Не са ми нужни. Те са непотребни.
Щом неми са - обгърнати в мъгла,
щом мислите след тях така враждебно
обсебили са нечия душа. ...