5 авг. 2015 г., 00:51 2015-08-05T00:55:51+03:00

Без въпроси

Поэзия » Другая

864 0 13

Мълчание, обвито в тишина...
и сто въпроса тръпнещи във него.
Защо, какво, с кого, къде, кога...
решетъчно сковали са сърцето?

Как искам да изтръгна катинара.
Вратата да отворя с рязък шум
и всички тях във бездната да пратя,
така че да не идват и насън.

Не са ми нужни. Те са непотребни.
Щом неми са - обгърнати в мъгла,
щом мислите след тях така враждебно
обсебили са нечия душа.

Копнея без въпроси да живея.
Повярвала във истина една,
че питам ли се, значи не умея
да чувам днес гласа на любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

stoyna (Стойна Димова)

Поздравления и от мене, Таня! Много ми допадна!
Приятна вечер!

2015-08-05T17:40:56+03:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

ако можеше без въпроси? да, ама не! чета всичко. помъдряла си.
благодаря за удоволствието!

2015-08-05T16:32:24+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Много ми хареса, Таня! Поздравления!

2015-08-05T15:25:00+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Благодаря ви!

2015-08-05T14:12:04+03:00
iren5 (Ирен)

Е не може съвсем без въпроси. Това е като да си на кръстопът. Понякога знаеш пътя, а друг път не. Но пък означава, че имаш право на избор. Харесах! Пречупих през себе си.

2015-08-05T08:05:42+03:00