Без въпроси
863
0
13
Мълчание, обвито в тишина...
и сто въпроса тръпнещи във него.
Защо, какво, с кого, къде, кога...
решетъчно сковали са сърцето?
Как искам да изтръгна катинара.
Вратата да отворя с рязък шум
и всички тях във бездната да пратя,
така че да не идват и насън.
Не са ми нужни. Те са непотребни.
Щом неми са - обгърнати в мъгла,
щом мислите след тях така враждебно
обсебили са нечия душа.
Копнея без въпроси да живея.
Повярвала във истина една,
че питам ли се, значи не умея
да чувам днес гласа на любовта.
© Таня Мезева All rights reserved.
Харесах! Пречупих през себе си.