Пенчо (Пенчо Пенчев)
9 9
8 нояб. 2019 г., 23:17

Без заглавие 

  Поэзия » Философская
602 2 2

Чувства...  крещящи, всесилни напират ...
Ала душата стерилна е - откъм емоция...
Бродим в несретната, тягостна нощ...
Всеки - удавен в свойта промоция!

 

Бледи лица и последващи блудкави сенки...
Себеухажване... смешно, та чак до забрава...
Не ще донесе ни мъглата ответност...
Само спомен, тъй - топъл...
                                               единствен остава!

 

Пусти улици, пусти души... несъбрани...
Но дементно обречени в призрачен плен...
Ний, сме огнени сенки - мечтани,
неживяни, неистински... и без утрешен ден!

© Пенчо Пенчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Носталгия, с овладяна тъга!
  • Много носталгия, много тъга...
    Тъжни чувства напират в стиха!
    Какво от това? За една красота
    си струва цената - да ми спира дъха.

    Благодаря за удоволствието да те чета, Пенчо!
Предложения
: ??:??