Без заглавие

Nov 8, 2019, 11:17 PM

Poetry » Phylosophy

727 2 2

Чувства... крещящи, всесилни напират ...
Ала душата стерилна е - откъм емоция...
Бродим в несретната, тягостна нощ...
Всеки - удавен в свойта промоция!

Бледи лица и последващи блудкави сенки...
Себеухажване... смешно, та чак до забрава...
Не ще донесе ни мъглата ответност...
Само спомен, тъй - топъл...
единствен остава!

Пусти улици, пусти души... несъбрани...
Но дементно обречени в призрачен плен...
Ний, сме огнени сенки - мечтани,
неживяни, неистински... и без утрешен ден!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2019-11-14T16:12:30+02:00

Носталгия, с овладяна тъга!
angelmilev (Ангел Милев)

2019-11-09T01:22:49+02:00

Много носталгия, много тъга...
Тъжни чувства напират в стиха!
Какво от това? За една красота
си струва цената - да ми спира дъха.

Благодаря за удоволствието да те чета, Пенчо!