Без заглавие....
Човешкият егоизъм - той граничи със безумие.
А лудостта граничи с грешки.
Как може с безразличие да кажеш "все едно ми е",
а после да грешиш било човешко...
Защо за всяка болка търсим оправдание?
Защо за всяка грешка други обвиняваме?
Защо страхът и маската са наше опование?
Как искаме да ни простят, когато не прощаваме?
Как може мъничко любов във нас да няма?
Как може да не чувстваме дори и съжаление?
Как събираме толкова пошлост, гадост, измама?
Защо за нас са чужди обич, милост, опрощение?
Нали затова сме хора - да обичаме?
Нали сме живи, за да си помагаме?
А един на друг на мъка се обричаме...
Защо от топлината на живота бягаме???
Нима е трудно да дариш усмивка?
Нима боли ръка да подадеш?
На човек, обвит във студ, дари завивка,
на човек, останал без любов, ти можеш своята да отдадеш!!!!!!!!!!!!!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Терзийска Все права защищены
