Без заглавие....
Човешкият егоизъм - той граничи със безумие.
А лудостта граничи с грешки.
Как може с безразличие да кажеш "все едно ми е",
а после да грешиш било човешко...
Защо за всяка болка търсим оправдание?
Защо за всяка грешка други обвиняваме?
Защо страхът и маската са наше опование?
Как искаме да ни простят, когато не прощаваме?
Как може мъничко любов във нас да няма?
Как може да не чувстваме дори и съжаление?
Как събираме толкова пошлост, гадост, измама?
Защо за нас са чужди обич, милост, опрощение?
Нали затова сме хора - да обичаме?
Нали сме живи, за да си помагаме?
А един на друг на мъка се обричаме...
Защо от топлината на живота бягаме???
Нима е трудно да дариш усмивка?
Нима боли ръка да подадеш?
На човек, обвит във студ, дари завивка,
на човек, останал без любов, ти можеш своята да отдадеш!!!!!!!!!!!!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Терзийска Всички права запазени
