Не искам да съм вързан вятър и замръзнал ручей,

не искам да съм тъжна и сама,

очаквам хубавото да се случи -

да полети света ми с любовта.

Не искам да порасна! Да повяхна...

дете да бъда само искам аз...

и в локвите да пляскам - да е тясно

за детското в големия ни свят...

Пораствам, само че... за жалост

превръщам се във ураган

и става тъмно,

пусто,

страшно...

а ручеят - от сълзи океан...

... Това са дните на големите -

това е нашата съдба -

порастваме - понякога навреме...

понякога...

до края - все деца...