Без заглавие
Не искам да съм вързан вятър и замръзнал ручей,
не искам да съм тъжна и сама,
очаквам хубавото да се случи -
да полети света ми с любовта.
Не искам да порасна! Да повяхна...
дете да бъда само искам аз...
и в локвите да пляскам - да е тясно
за детското в големия ни свят...
Пораствам, само че... за жалост
превръщам се във ураган
и става тъмно,
пусто,
страшно...
а ручеят - от сълзи океан...
... Това са дните на големите -
това е нашата съдба -
порастваме - понякога навреме...
понякога...
до края - все деца...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Иванова Все права защищены
