emiliq713 (Емилия Иванова) emiliq713 (Емилия Иванова)
5
Jul 25, 2010, 9:34 PM

Без заглавие

707 0 1

Не искам да съм вързан вятър и замръзнал ручей,

не искам да съм тъжна и сама,

очаквам хубавото да се случи -

да полети света ми с любовта.

Не искам да порасна! Да повяхна...

дете да бъда само искам аз...

и в локвите да пляскам - да е тясно

за детското в големия ни свят...

Пораствам, само че... за жалост

превръщам се във ураган

и става тъмно,

пусто,

страшно...

а ручеят - от сълзи океан...

... Това са дните на големите -

това е нашата съдба -

порастваме - понякога навреме...

понякога...

до края - все деца... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0