Бездна на живота

13 дек. 2005 г., 23:41

Поэзия

726 0 2

На вън се спуска мрак,

и тъмна бездна се отваря,

и поглъща моята душа.

По улиците пусти скитат сенки,

на изгубени лица,

хора с откраднати сърца.

И ни една не може да обича,

ни една не знае що е любовта.

Всяка потънала в грижи,

всяка със своите проблеми.

Всички скитат,

погълнати от тази бездна,

без да знаят що е доброта.

Те не знаят вече че живеят,

не знаят къде е света,

дето някога щастливо са живели.

Но има ли смисъл да редя слова,

когато всичко тъй жестоко си отива,

и потъва в тази бездна сива.