Бездна на живота
На вън се спуска мрак,
и тъмна бездна се отваря,
и поглъща моята душа.
По улиците пусти скитат сенки,
на изгубени лица,
хора с откраднати сърца.
И ни една не може да обича,
ни една не знае що е любовта.
Всяка потънала в грижи,
всяка със своите проблеми.
Всички скитат,
погълнати от тази бездна,
без да знаят що е доброта.
Те не знаят вече че живеят,
не знаят къде е света,
дето някога щастливо са живели.
Но има ли смисъл да редя слова,
когато всичко тъй жестоко си отива,
и потъва в тази бездна сива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Петков Все права защищены
Браво