На вън се спуска мрак,
и тъмна бездна се отваря,
и поглъща моята душа.
По улиците пусти скитат сенки,
на изгубени лица,
хора с откраднати сърца.
И ни една не може да обича,
ни една не знае що е любовта.
Всяка потънала в грижи,
всяка със своите проблеми.
Всички скитат,
погълнати от тази бездна, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up