Бездомен цигулар

Mastilo (Инес Тарашева )
16 9

22 сент. 2013 г., 22:14

Поэзия

570 0 3

Нощта е тиха
и дъждът нежно вали.

В улицата глуха
един бездомен цигулар седи.

В ръцете си мокри
красива цигулка държи,
а в струните ù дъждовна капка се разби.

Бездомна цигуларска песен
в глухата улица се изви,
стопли дори и най-мрачните ъгли,
а дъждът продължава да вали, да вали.

Студените струни на цигулката се сгряха,
в тъмната, глуха улица -
хиляди хора се спряха.

Слушащи красивата песен
на бездомният цигулар,
свирещ по-красиво от
човека в най-близкия бар.
Дъждът изведнъж спря,
а бездомният цигулар
пред себе си събра огромна тълпа.

После нощта стана тиха,
струните на китарата се укротиха.
Силни аплодисменти в хор се извиха,
а в глухата улица,
откъдето идваше песента -
две насълзени очи се появиха.

Сега вече нощта никога не беше тиха,
а слушателите на бездомния цигулар
много любов и усмивки дариха.

Бездомен цигулар

Свързани произведения

Комментарии

Предложения