Бездомен цигулар
Нощта е тиха
и дъждът нежно вали.
В улицата глуха
един бездомен цигулар седи.
В ръцете си мокри
красива цигулка държи,
а в струните ù дъждовна капка се разби.
Бездомна цигуларска песен
в глухата улица се изви,
стопли дори и най-мрачните ъгли,
а дъждът продължава да вали, да вали.
Студените струни на цигулката се сгряха,
в тъмната, глуха улица -
хиляди хора се спряха.
Слушащи красивата песен
на бездомният цигулар,
свирещ по-красиво от
човека в най-близкия бар.
Дъждът изведнъж спря,
а бездомният цигулар
пред себе си събра огромна тълпа.
После нощта стана тиха,
струните на китарата се укротиха.
Силни аплодисменти в хор се извиха,
а в глухата улица,
откъдето идваше песента -
две насълзени очи се появиха.
Сега вече нощта никога не беше тиха,
а слушателите на бездомния цигулар
много любов и усмивки дариха.
© Инес Тарашева All rights reserved.
