27 дек. 2011 г., 22:51

Бездомна 

  Поэзия
430 0 0

Под звездите

в тишината,

стои обагрена

в роса от сълзи.

 

Девойка красива,

която се губи и явява

в последния удар на часа.

 

Нейните очи са мокри

от тъга, че е изгубила

единствената следа

да се върне у дома.

 

В тази действителност

жестока -

Пепеляшка е съвсем

сама,

няма опора

никаква в нощта.

Бездомна е като

моята душа!

© Надя Донкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??