Под звездите
в тишината,
стои обагрена
в роса от сълзи.
Девойка красива,
която се губи и явява
в последния удар на часа.
Нейните очи са мокри
от тъга, че е изгубила
единствената следа
да се върне у дома.
В тази действителност
жестока -
Пепеляшка е съвсем
сама,
няма опора
никаква в нощта.
Бездомна е като
моята душа!
© Надя Донкова Всички права запазени