7 апр. 2012 г., 23:01

Безглаголно стихотворение

1.3K 0 0

Безглаголно стихотворение

 

Нощ, безкрайна самота,

непробудна тишина,

във очите - любовта,

а в небето - зла Луна,

 

младост, крехкост и сълзи,

едни разплакани очи,

разбито, кърваво сърце,

невинност чиста на дете,

 

душа, пленена от любов,

последен и отчаян зов,

една протегната ръка,

за помощ молеща в нощта,

 

устни, трепет, две страни,

бледи, влажни от сълзи

и белег в сърцето, и мрак, и тъга,

любов и омраза - ръка за ръка.

 

1999 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...