7 апр. 2012 г., 23:01

Безглаголно стихотворение

1.3K 0 0

Безглаголно стихотворение

 

Нощ, безкрайна самота,

непробудна тишина,

във очите - любовта,

а в небето - зла Луна,

 

младост, крехкост и сълзи,

едни разплакани очи,

разбито, кърваво сърце,

невинност чиста на дете,

 

душа, пленена от любов,

последен и отчаян зов,

една протегната ръка,

за помощ молеща в нощта,

 

устни, трепет, две страни,

бледи, влажни от сълзи

и белег в сърцето, и мрак, и тъга,

любов и омраза - ръка за ръка.

 

1999 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...