7.04.2012 г., 23:01

Безглаголно стихотворение

1.3K 0 0

Безглаголно стихотворение

 

Нощ, безкрайна самота,

непробудна тишина,

във очите - любовта,

а в небето - зла Луна,

 

младост, крехкост и сълзи,

едни разплакани очи,

разбито, кърваво сърце,

невинност чиста на дете,

 

душа, пленена от любов,

последен и отчаян зов,

една протегната ръка,

за помощ молеща в нощта,

 

устни, трепет, две страни,

бледи, влажни от сълзи

и белег в сърцето, и мрак, и тъга,

любов и омраза - ръка за ръка.

 

1999 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...