_dark_soul_ (Стефан Чакъров)
14 5
24 июн. 2006 г., 18:16

Безимена история 

  Поэзия
949 0 3

Вървях по улиците мрачни, пусти
и срещнах там една душа,
приседнала на тротоара във прахта
да плаче тихичко за любовта.

Приседнах мълчалив до нея -
разказа ми история далечна,
как свързала тя двама млади
със сладката отрова на страха.

А този страх бил обич свята, чиста,
изпълваща душите им с живот
тъй истински, кристално-нежен,
той стягал ги с безмилостен хомот.

Когато хладния капан бил щракнат
раздялата пронизала и двама
и търсели се те през мрака
по бреговете на реката черна.

Река пропита със прокоба,
изпълваща сърцата им със злоба.
Река,  тъй хладна и жестока,
обливаща и двамата със мъка.

Във таз история трагична
познах аз личност странна,
която скитала се по земята черна,
изпълнена с любов и злоба нежна.

Не чух как приказката тук привършва,
но знам, че истина била е тя.
И аз по моя път пак гордо крача,
открил отново любовта.
 

 

© Стефан Чакъров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??