Безимена история
Вървях по улиците мрачни, пусти
и срещнах там една душа,
приседнала на тротоара във прахта
да плаче тихичко за любовта.
Приседнах мълчалив до нея -
разказа ми история далечна,
как свързала тя двама млади
със сладката отрова на страха.
А този страх бил обич свята, чиста,
изпълваща душите им с живот
тъй истински, кристално-нежен,
той стягал ги с безмилостен хомот.
Когато хладния капан бил щракнат
раздялата пронизала и двама
и търсели се те през мрака
по бреговете на реката черна.
Река пропита със прокоба,
изпълваща сърцата им със злоба.
Река, тъй хладна и жестока,
обливаща и двамата със мъка.
Във таз история трагична
познах аз личност странна,
която скитала се по земята черна,
изпълнена с любов и злоба нежна.
Не чух как приказката тук привършва,
но знам, че истина била е тя.
И аз по моя път пак гордо крача,
открил отново любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Чакъров Всички права запазени
.