16 дек. 2008 г., 20:48

Безименно

848 0 4

Когато красотата в деня ти зърнеш

и гръб на лошото обърнеш,

когато щастието съзреш

и до него плътно спреш,

когато в миг проблемите забравиш,

знаейки, че с всичко можеш да се справиш,

когато следваш Пътя неуморно,

искрено и отговорно,

когато на другите помагаш,

без от това самият ти да страдаш,

когато можеш да се отдадеш

и можеш да обичаш без да спреш,

когато целите в живота изпълняваш

и с мярка с другите се съобразяваш,

когато сила даваш на добрите,

но въпреки това не съдиш злите,

когато вземеш си поука

дори от най-дребна несполука,

когато се стремиш своите грешки да поправиш,

а тези на другите да ги забравиш,

то тогава ще си Истински човек

и Бог ще ти помага да вървиш напред!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Римата АА/ББ е малко по-специфична сама по себе си, заради честия риск от инфантилното и прилагане. Също - ритъмът трябва да е съобразен, естествено, с него (начинът на римуване).
    Иначе би могъл да се изгуби евентуалният добър замисъл.
    Успех ти желая!

  • Много ми напомня стихотворението АКО на Р.Киплинг...прекалено даже.
  • мелодично
  • Тогава

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...