velikataniki (Николина Милева)
208 6868
23 нояб. 2010 г., 14:52

Безизходицата във очите на Слепеца 

  Поэзия
831 0 15

 

Познавам този поглед, вглъбен в прокъсаните отчаяния,

като окаян скитник принизен до плътската наслада,

тъй здраво стиснал вярата с безумните й обещания,

тъй празен взор обагрил във безцветност небесата.

 

Познавам и зениците ти...в блясък свити са  от огъня

Задъханите ноздри в гняв от горещината разширени

Езикът - грохнала пустиня... вечно не заситена-

скрит зад устните приветства пойните сирени.

 

Светлината озарява пътя на  вековния Агнец ...

Две пръчки се кръстосват в навечерието на Детето.

Светлината озарява силует на прикован  Светец...

Пастира се сбогува със „Човека”  от  небето.

 

Познавам в теб разнищените страхове на слабия

и нуждата от образа, да се познаеш във Твореца,

но  в погледа ти се  чете надеждата отчаяна

от безизходицата във очите на Слепеца. 

 

 

© Николина Милева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??