Безизходицата във очите на Слепеца
Познавам този поглед, вглъбен в прокъсаните отчаяния,
като окаян скитник принизен до плътската наслада,
тъй здраво стиснал вярата с безумните й обещания,
тъй празен взор обагрил във безцветност небесата.
Познавам и зениците ти...в блясък свити са от огъня
Задъханите ноздри в гняв от горещината разширени
Езикът - грохнала пустиня... вечно не заситена-
скрит зад устните приветства пойните сирени.
Светлината озарява пътя на вековния Агнец ...
Две пръчки се кръстосват в навечерието на Детето.
Светлината озарява силует на прикован Светец...
Пастира се сбогува със „Човека” от небето.
Познавам в теб разнищените страхове на слабия
и нуждата от образа, да се познаеш във Твореца,
но в погледа ти се чете надеждата отчаяна
от безизходицата във очите на Слепеца.
© Николина Милева All rights reserved.
