Познавам този поглед, вглъбен в прокъсаните отчаяния,
като окаян скитник принизен до плътската наслада,
тъй здраво стиснал вярата с безумните й обещания,
тъй празен взор обагрил във безцветност небесата.
Познавам и зениците ти...в блясък свити са от огъня
Задъханите ноздри в гняв от горещината разширени
Езикът - грохнала пустиня... вечно не заситена-
скрит зад устните приветства пойните сирени.
Светлината озарява пътя на вековния Агнец ...
Две пръчки се кръстосват в навечерието на Детето.
Светлината озарява силует на прикован Светец...
Пастира се сбогува със „Човека” от небето. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up