31 мар. 2016 г., 17:34

Безкрай

684 0 0

Истински обичам,

Не ще ти се вричам.

 

Искам твойта вяра,

Не за пред олтара.

 

Нека си до мен

Всяка нощ и ден.

 

Заедно да се смеем,

Дорде остареем...

 

Ето, в сетен час

мисля пак за нас.

 

И дори на края

Вместо да ридая

 

Мен ще ми е мило

Всичко що е било

 

Щастие взаимно

Нека е наивно

 

Цял живот блаженни

Свършват дните земни

 

Дойде ли и края,

Чакаме се е рая.

 

Там където любовта

Ще се слее с вечността.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...