31.03.2016 г., 17:34

Безкрай

675 0 0

Истински обичам,

Не ще ти се вричам.

 

Искам твойта вяра,

Не за пред олтара.

 

Нека си до мен

Всяка нощ и ден.

 

Заедно да се смеем,

Дорде остареем...

 

Ето, в сетен час

мисля пак за нас.

 

И дори на края

Вместо да ридая

 

Мен ще ми е мило

Всичко що е било

 

Щастие взаимно

Нека е наивно

 

Цял живот блаженни

Свършват дните земни

 

Дойде ли и края,

Чакаме се е рая.

 

Там където любовта

Ще се слее с вечността.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...