Провлачиха се буреносни чувства.
Протегнаха се, мързеливи, дните.
Лихварски празник делниците лъсва
(скъперникът събра дори трохите!).
Оглежда се във слънчева тепсия
(очи назаем дава с тройна лихва!).
Самопровъзгласил се за месия,
като подава - хищно се усмихва.
Привременни, очите недовиждат.
Безлихвено единствено мечтаем.
Талазни, чувствени реки прииждат.
С безброден делник празници не знаем.
В сглобени лодки от парчета. Глухи,
самотни, бреговете са далече.
Насред водата жадни сме. И сухи.
Безлихвен делник празникът повлече.
© Дарина Дечева Все права защищены
Поздрав,мила!