29 июн. 2014 г., 21:37

Безмилостно жесток (сезон)

995 0 1

Сезон на любовта ли е - кажи?

Разкрий пред мене, не мълчи.

Листата капят тихо, бавно,

дървото плаче жално, жално,

прощава се със своите листа,

тъй както аз със любовта.

История си има всяко лято,

не исках да си тръгва, вярвах сляпо,

че този път ще постои,

и с него щастието в мойте дни.

Отлита бързо като птиците на юг,

а тук оставя само топъл студ.

Топлотата във сърцето ми гори,

навън студът безмилостно ехти,

разнася пак листата пожълтели,

и спомените безвъзвратно отлетели.

За теб и мене във нощта гореща,

за нашата случайна, първа среща,

за дългите прегръдки - до зори,

за блясъка в прекрасните очи,

за топли думи пазени в сърцето,

прикрили се като звездите във небето.

Горяха моята душа - до вчера,

днес студ господства само в нея.

Тази тъжна, ранна есен,

изпява страшната си песен.

Отвява ми мечтите, любовта.

Аз мразя, мразя ЕСЕНТА!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Незнайна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятен стих! Много харесах! Поздравления!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...