29.06.2014 г., 21:37 ч.

Безмилостно жесток (сезон) 

  Поезия » Любовна
731 0 1

Сезон на любовта ли е - кажи?

Разкрий пред мене, не мълчи.

Листата капят тихо, бавно,

дървото плаче жално, жално,

прощава се със своите листа,

тъй както аз със любовта.

История си има всяко лято,

не исках да си тръгва, вярвах сляпо,

че този път ще постои,

и с него щастието в мойте дни.

Отлита бързо като птиците на юг,

а тук оставя само топъл студ.

Топлотата във сърцето ми гори,

навън студът безмилостно ехти,

разнася пак листата пожълтели,

и спомените безвъзвратно отлетели.

За теб и мене във нощта гореща,

за нашата случайна, първа среща,

за дългите прегръдки - до зори,

за блясъка в прекрасните очи,

за топли думи пазени в сърцето,

прикрили се като звездите във небето.

Горяха моята душа - до вчера,

днес студ господства само в нея.

Тази тъжна, ранна есен,

изпява страшната си песен.

Отвява ми мечтите, любовта.

Аз мразя, мразя ЕСЕНТА!

 

© Незнайна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятен стих! Много харесах! Поздравления!
Предложения
: ??:??