Безмълвно
1.5K
0
0
Знам за любовта не се мълви...
Селска вечер.
Тих,спокоен час.
Тези устни трепетни,уви
никога не ще целуна аз.
Едър сняг отново заваля,
бяла тишина лежи навън
сама до заледените стъкла
искам да седя във полусън.
И за теб да мисля-не да спя
да зова било и небило,
а след туй с дъха си да стопя
скрежа по искрящото стъкло.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Костадинова Все права защищены
