Листите са пусти, но пък се намира тишина

Липсват тъжни мисли, но е глухота

Равномерно, безразлично

Изпразнено от смисъл

Далечно, нелирично

Загубена орисан 

Музиката в мимика е скрита

Музикантите ми са прозрачни

Изсвириха една сюита 

За несгоди брачни

Рисунката е огледало празно

Затова творбата ми е бяла

Магията на четката огасна

Талантливо изветряла

Чашата на маса празна

Чувства се сконфузно

А течността във нея някак

Застинала е гузно, гузно

Нищо не помръдва тук

Загубени сме всички

Отидете си, не сте желани

Човешко е да сме безлични!