Усещам дланите ти топли

как докосват моите ръце.

Усещам дъха ти нежен

как милва моето лице.

И във миг жесток изчезваш ти,

оставяйки в сърцето хиляди следи.

Тръгваш си и аз отварям очи...

Събуждам се...

И всичко става в сълзи.

Плачат безмълвно очите

и треперят от страх устните.

Страх, че няма да те видя,

страх, че няма отново да те усетя.

И за миг усещам как жестокият студ

пронизва безмилостно моята гръд.

Усещам болка от хиляди рани

из душата жестоко разпилени.

А ти не знаеш как боли, когато ме гледаш,

как боли, когато ми говориш.

Но още повече боли,

когато виждам как отиваш си ти.

Иска ми се да изкрещя и да те спра,

но сърцето не дава, знае, че не мога.

Няма да ме разбереш

и знам, че няма да се спреш.

Глупаво и наивно преди мислех,

защото, че за теб ще плача, не вярвах.

Ала сега вече разбрах,

без теб сърцето го е страх.

И тук думите свършват,

безмълвни устните остават.

Истините скриват,

но лъжите без срам изричат.

И не признават, че те обичат,

не признават, от страх да не те загубят.