Безмълвно пред любовта
Усещам дланите ти топли
как докосват моите ръце.
Усещам дъха ти нежен
как милва моето лице.
И във миг жесток изчезваш ти,
оставяйки в сърцето хиляди следи.
Тръгваш си и аз отварям очи...
Събуждам се...
И всичко става в сълзи.
Плачат безмълвно очите
и треперят от страх устните.
Страх, че няма да те видя,
страх, че няма отново да те усетя.
И за миг усещам как жестокият студ
пронизва безмилостно моята гръд.
Усещам болка от хиляди рани
из душата жестоко разпилени.
А ти не знаеш как боли, когато ме гледаш,
как боли, когато ми говориш.
Но още повече боли,
когато виждам как отиваш си ти.
Иска ми се да изкрещя и да те спра,
но сърцето не дава, знае, че не мога.
Няма да ме разбереш
и знам, че няма да се спреш.
Глупаво и наивно преди мислех,
защото, че за теб ще плача, не вярвах.
Ала сега вече разбрах,
без теб сърцето го е страх.
И тук думите свършват,
безмълвни устните остават.
Истините скриват,
но лъжите без срам изричат.
И не признават, че те обичат,
не признават, от страх да не те загубят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Петков Всички права запазени
