Непоправимата оптимистка се пречупи,
готова е да рухне, подобно на дървесни трупи.
Болезнени сълзи по страните ù се стичат,
на тръни, забити в сърцето ù, приличат.
Всяка тъжна сълза бавно я пробожда,
черни и зловещи мисли я спохождат.
Безвъзвратно нижат се минути, часове,
а умът върти се все в познати кръгове,
търси нещо, за което да се хване,
ала нищо не възвръща здраве.
И моли се душата, и стене,
да има нужното ù време, ...