6.11.2010 г., 21:39

Безнадеждно

1.1K 0 1

Непоправимата оптимистка се пречупи,

готова е да рухне, подобно на дървесни трупи.

Болезнени сълзи по страните ù се стичат,

на тръни, забити в сърцето ù, приличат.

Всяка тъжна сълза бавно я пробожда,

черни и зловещи мисли я спохождат.

Безвъзвратно нижат се минути, часове,

а умът върти се все в познати кръгове,

търси нещо, за което да се хване,

ала нищо не възвръща здраве.

И моли се душата, и стене,

да има нужното ù време,

за да открие нейде в своето сърце

на надеждата мъничко зрънце.

Но часовникът сякаш по-бързо тиктака,

като влак на перона - никого не чака.

Не помагат ни пари, ни екстрасенси,

пред силата на рака - съкрушен си.

Той толкова хора от техните близки отне,

а днес иска нейната приятелка да прибере.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...