Безплътни надежди

7 нояб. 2019 г., 19:31

Поэзия

292 2 4

БЕЗПЛЪТНИ НАДЕЖДИ

Душа, защо ми даваш безплътни надежди?
Не виждаш ли голите клони черни отвън,
на небето смръщените рошави вежди
и сърцето зовящо спокойствие и сън?

Не усещаш ли изпиващите болки,
стекли се по вените на тъмна нощ?
Колко може да се страда, още колко?
С благословия Бога ли ти дава мощ?

Ти вечна си, а аз съм земна и тленна
и ми е нужна любов и от огнище топлина.
Не искам цялата усмихната вселена.
Искам само него, само него тук и сега.

Очите си жадни да впия в неговите очи.
Тая жажда да се влее дълбоко в кръвта му.
Две тихо от сърцето покапали солени сълзи
да звъннат като камбани медни в съвестта му.

Ръце протягам, скъпият образ да докосна,
усмивката, устните, които страстно целувах.
Да изтичам през поляните зелени росни
и прегърна звездите, които жадно бленувах.

До неговото рамо силна, влюбена летях.
Небето беше нашата най-здрава опора.
Чрез него какво е обич всесилна разбрах,
но и подивялата разрушителна мъка какво е.

Душа, не давай ми напразни надежди!
От времето и болката косите побеляха.
С пепел се покриха несбъднати копнежи.
Годините в надежди безплътни отлетяха.

07 11 2015

Свързани произведения

NadeBo (Надежда Борисова)

2019-11-08T16:51:15+02:00

Благодаря ви от сърце, Георги, Цвети, Кате, за милите думи!!!
генек (Георги Коновски)

2019-11-08T10:25:09+02:00

Поздрав!
ЦвететоБ (Цветето Б.)

2019-11-07T23:03:29+02:00

Искрено стихотворение, в което се усеща болката и истинската любов, както и отправената молба на лирическата героиня към душата си да не страда повече! Поздравления!
Izumrudkata (Катя)

2019-11-07T21:16:13+02:00

Поздравления за стиха ти, Надежда!