Безпощадно по мъжки
Ти ме пи като вино, но ангелът слаб ти е,
щом дошъл си да тропаш на портата моя.
И не питам плътта още жадна за грях ли е
или искаш да мъчиш душата. Прибоят
във очите ти - двата угаснали въглена -
ми прилича на скитник, прикрит зад вината.
Как превърна ме в крехкост уплашена, стъклена?
Виж - през тази прозрачност прозира тъмата.
Обичта си завързах за клончето счупено
и във сухите съчки крилете си скърших.
Днес кръвта е студена. В нея спомени струпани
задушават гласа, който казва ми: Свърши!
Безпощадно огриза до кокал душата ми,
не остави от милост трошичка по нея.
А стоиш и трепериш тази нощ пред вратата ми
и очакваш с плътта си, че пак ще те сгрея.
04.2022
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
