Безпощадно по мъжки
Ти ме пи като вино, но ангелът слаб ти е,
щом дошъл си да тропаш на портата моя.
И не питам плътта още жадна за грях ли е
или искаш да мъчиш душата. Прибоят
във очите ти - двата угаснали въглена -
ми прилича на скитник, прикрит зад вината.
Как превърна ме в крехкост уплашена, стъклена?
Виж - през тази прозрачност прозира тъмата.
Обичта си завързах за клончето счупено
и във сухите съчки крилете си скърших.
Днес кръвта е студена. В нея спомени струпани
задушават гласа, който казва ми: Свърши!
Безпощадно огриза до кокал душата ми,
не остави от милост трошичка по нея.
А стоиш и трепериш тази нощ пред вратата ми
и очакваш с плътта си, че пак ще те сгрея.
04.2022
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дано и друг го почувства като теб, Димо, и пожелае наистина да осъществи идеята ти! Наистина би било чудесно! Благодаря ти! 🌈
-
Димо, ако знаеш колко щастлива ме направи!!! Щом с тази малка редакция текстът пасва на музиката, звучаща в теб, то трябва да ти кажа, че аз чакам с нетърпение да чуя баладата ни! Хайда, момче, ще се получи чудесен тандем, вярвам в това! Ръкопляскам на факта, че с прочитането на това стихотворение съм събудила творческото ти вдъхновение на музикант! Ти си на ход!
-
Скъпа Бени, писах ти вече! Лек ден ти желая!
-
Марийче, ако си издала книжка за мечето Рори, искам да я купя за внука си. Моля те, пиши ми
-
Щом и други се разпознават в текста, значи съм си свършила работата както трябва!
Прегръщам те, Бени! -
Разтърсващо е, Марийче!...
И сякаш е писано и за мен... -
Тони, така се радвам, че си тук! ❤️ Благодаря, че се отби и коментира, мила! Хубава седмица ти желая! 🌈
-
Хареса ми тази изповед Мария.
-
Пепи, Вики, благодаря ви, момичета! ❤️ Ще предам посланието на лирическата, а нека във вашия живот няма никога такава мъжка безпощадност! 🌈
-
Кажи на лирическата ти да го измете с най-голямата метла.
Много добре пресъздадена житейска ситуация. -
Прекрасно!
-
Докато го пишех, сякаш бях сценарист на филм. Много подобни сюжети има в живота ни, а ми се иска да гледаме друго развитие на отношенията между мъж и жена.
Хубав неделен следобед, Деска! ❤️ -
Наистина "безпощадно"...
-
Жабчо, тук съм влязла в ролята на лирическата, иначе и двата образа са събирателни и моят "мъжкар" има заслужено място до мен в живота ми. Накара ме да се усмихна! 🌈
Мини, почти винаги ти посрещаш стихотворните ми дечица на бял свят и го правиш с внимание, наслада и радост, дори бих казала с благословия. Благодаря ти, скъпа! ❤️ -
Мария, изгони този плътски, душеяден, безпощаден мъжкар.
-
Какво ли не прави любовта, наистина до кокал оглозгва душата, но дори и тогава, продължава да боли. Мария, твоята душа е написала един прекрасен стих, който докосва! Нека още дълго време да се засищаш с любов! Поздравявам те
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
