17 нояб. 2011 г., 11:02

Безпътие...

823 0 1

По навик. Или просто ей така

по пътя свой безпътен продължавам,

дали защото ме е страх да спра,

отново всяка болка преживявам?

 

Дали защото погледът далеч

отново взрял се е... какво ли дири?

Той мисли да пробива път със меч,

сред храстите, обрасли по баири...

 

Какъв ти меч, тях чака ги пожар,

единствен гръм и пламък Адов лумва!

Донесъл Прометей божествен дар -

сега със него светове погубва...

 

Горете! И дано от пепелта

роди се някой Феникс... как пък не!

За някой нов бодил ще е тортà...

И може би така е по-добре...!

 

А после... някой друг по своя път

бодили ще намира... ще ги рине...

Титаните когато закървят,

кръвта им, казват, раждала къпини...

 

Титанска кръв... или проклет трънак,

какво ти пука - карай да върви,

ти го сечеш, а той боде те пак...

Един във друг оставяте следи...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Хаджидимитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...