По навик. Или просто ей така
по пътя свой безпътен продължавам,
дали защото ме е страх да спра,
отново всяка болка преживявам?
Дали защото погледът далеч
отново взрял се е... какво ли дири?
Той мисли да пробива път със меч,
сред храстите, обрасли по баири...
Какъв ти меч, тях чака ги пожар,
единствен гръм и пламък Адов лумва!
Донесъл Прометей божествен дар -
сега със него светове погубва...
Горете! И дано от пепелта
роди се някой Феникс... как пък не!
За някой нов бодил ще е тортà...
И може би така е по-добре...!
А после... някой друг по своя път
бодили ще намира... ще ги рине...
Титаните когато закървят,
кръвта им, казват, раждала къпини...
Титанска кръв... или проклет трънак,
какво ти пука - карай да върви,
ти го сечеш, а той боде те пак...
Един във друг оставяте следи...
© Александър Хаджидимитров All rights reserved.