Nov 17, 2011, 11:02 AM

Безпътие...

827 0 1

По навик. Или просто ей така

по пътя свой безпътен продължавам,

дали защото ме е страх да спра,

отново всяка болка преживявам?

 

Дали защото погледът далеч

отново взрял се е... какво ли дири?

Той мисли да пробива път със меч,

сред храстите, обрасли по баири...

 

Какъв ти меч, тях чака ги пожар,

единствен гръм и пламък Адов лумва!

Донесъл Прометей божествен дар -

сега със него светове погубва...

 

Горете! И дано от пепелта

роди се някой Феникс... как пък не!

За някой нов бодил ще е тортà...

И може би така е по-добре...!

 

А после... някой друг по своя път

бодили ще намира... ще ги рине...

Титаните когато закървят,

кръвта им, казват, раждала къпини...

 

Титанска кръв... или проклет трънак,

какво ти пука - карай да върви,

ти го сечеш, а той боде те пак...

Един във друг оставяте следи...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Хаджидимитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...