И грачат безлунни кошмари в нощта,
остаряла от липса на сън и вълнения.
С пробита цигулка загребваш страха
от слепите мисли и чуждото мнение.
Посипана с пепел си тръгна на пръсти
последната блудна, разпътна мечта.
С пробити обувки, с напукани устни,
със празния куфар и с празна душа
събираш по пътя си глух детелини
и търсиш късмета сред рохката пръст.
Невидим, неискан край тебе премина
последният смисъл, последният кръст.