13.12.2010 г., 20:17 ч.

Безпътно 

  Поезия » Друга
732 0 16

И грачат безлунни кошмари в нощта,

остаряла от липса на сън и вълнения.

С пробита цигулка загребваш страха

от слепите мисли и чуждото мнение.

 

Посипана с пепел си тръгна на пръсти

последната блудна, разпътна мечта.

С пробити обувки, с напукани устни,

със празния куфар и с празна душа

 

събираш по пътя си глух детелини

и търсиш късмета сред рохката пръст.

Невидим, неискан  край тебе премина

последният смисъл, последният кръст.

 

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??