Аз посях се и после разцъфнах,
а земята по мен беше черна,
сътворена от кал и потъпкана
от минаващи тука неверници.
Аз помолих за дъжд и изсипа
върху мене небето душата си,
и изплаках се, и се пречистих,
и зарових лъжите под истини.
Аз разцъфнах и после откъснах се
от оковите, дето ме мъчеха,
и безпочвена, лека и рееща,
се понесох към свойто безсмъртие.
© Эоя Михова Все права защищены
Прекрасен стих! с обич, мила Зоя.
Струи позитивизъм...зареждащо е.