13 февр. 2008 г., 09:45

Безсмъртие 

  Поэзия
540 0 4

Аз посях се и после разцъфнах,

а земята по мен беше черна,

сътворена от кал и потъпкана

от минаващи тука неверници.

Аз помолих за дъжд и изсипа

върху мене небето душата си,

и изплаках се, и се пречистих,

и зарових лъжите под истини.

Аз разцъфнах и после откъснах се

от оковите, дето ме мъчеха,

и безпочвена, лека и рееща,

се понесох към свойто безсмъртие.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??