Безсъница
Да ти разкажа как сега не спя,
когато и небето онемяло
след всичката изплакана тъга
по теб и мене, времето е спряло.
Да ти разкажа как след този вик,
когато думите ми спряха да се случват
когато тишината в малък стих
реди понятията полускрита,
когато и Луната ще мълчи,
защото ще се скрие зад звездите,
ръцете ти - откраднат сладък миг
ще лъкатушат по гърба ми скрити.
Да, ще ти кажа как след тази нощ
аз дълго, дълго ще стоя на стража
да чакам тази нежност и любов
които тайно във съня си пазя.
Ще ти разкажа... ти мълчи, мълчи,
аз още те обичам и желая,
защото няма никаква вина,
която да ме спре да те мечтая.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жулиета Великова Все права защищены
