Безсърдечие
Вече не чини – не струва ни ресто от прошка.
Няма сърце – не остана, а суха горчилка.
Тъй се е свило – почти е изчезнало, Божке!
Сякаш в гърдите ми трака безплодна костилка.
Сякаш стрелката на стар, неподдържан часовник,
дето отмерва секундите, блъска на място.
Всяка поредна минута се ражда виновно.
С всяка минута ми става по-болно и тясно.
Колко сгреших, че поисках любов да се върне
там, откъдето безропотно слънцето ляга?
Ето ти залез – и в залеза нека посърне
всичко, което от мен, може би, те пристяга...
Днес съм стопена в по-ниския пясък на храма.
Петък е – иде Неделя – безкрайно Висока.
Днес е сърцето химера – и в него ме няма.
Боже, вдигни ме със себе си! Дай ми посока!
Свързани произведения
Комментарии
-
Да, всеки твой стих, случайно днес те открих е разтърсващ и докосва сърцето на читателя!Поздравления
-
Красиво!
-
Благодаря на всички! Честито Воскресение Христово! Светло, чисто и топло да е в душите и сърцата ви! ❤️
-
Красиво, образно, с оригинални сравнения! Наслада!
-
Разкош!
-
Поезията ти е с висока стойност, в нея се усеща как твоят талант избуява, Ина! Благодаря за удоволствието, с което пълниш душата ми!😘🌷❤️
-
Прекрасно!
-
А колко много сърце се иска да напишеш нещо такова... Отива директно в графа "За препрочитане"!
-
Благодаря ти от сърце за тези топли думи, Миленка! Светли и благословени празници ти желая! Мария – също, благодаря ти!❤️
-
Красива, дълбока, разтърсваща поезия.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
