9 окт. 2012 г., 12:10

Безсърдечно 

  Поэзия » Другая
570 0 4

безсърдечно ми е

и някак чуждо

и сякаш няма ме

със тяло само

съществувам

някой ме открадна

обви сърцето ми със странни звуци

а то със писък бавно падна

в кофата за рециклирани

боклуци

безсърдечно ми е

и някак чуждо

не знам къде съм

и да дишам даже

не е нужно

някой ни отвлече-

мен и мъничката ми душичка-

 толкова полезна вече

колкото и счупено крилце

на птичка

безсърдечно ми е

и малко ми е чуждо даже

времето през мен минава

бърза

свойте болки да разкаже

аз останах някъде по пътя

бледа сянка

нечий спомен

да покажа че веднъж била съм

в този грозен свят

огромен

© Пламена Недялкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ''аз останах някъде по пътя
    бледа сянка
    нечий спомен
    да покажа че веднъж била съм
    в този грозен свят
    огромен''

    Много тежки думи за човек на 16 години!Във време,в което повечето деца на твоята възраст се вълнуват единствено от кафенца,молове и т.н. ти наблягаш на ДУШАТА!Силно е,въздействащо е, и ми е много познато като усещане,но сякаш ти е твърде рано за подобни душевни терзания
  • Браво!Прекрасно изразено - Безсърдечно!
  • Браво!
  • харесах!
Предложения
: ??:??