Безсърдечно
безсърдечно ми е
и някак чуждо
и сякаш няма ме
със тяло само
съществувам
някой ме открадна
обви сърцето ми със странни звуци
а то със писък бавно падна
в кофата за рециклирани
боклуци
безсърдечно ми е
и някак чуждо
не знам къде съм
и да дишам даже
не е нужно
някой ни отвлече-
мен и мъничката ми душичка-
толкова полезна вече
колкото и счупено крилце
на птичка
безсърдечно ми е
и малко ми е чуждо даже
времето през мен минава
бърза
свойте болки да разкаже
аз останах някъде по пътя
бледа сянка
нечий спомен
да покажа че веднъж била съм
в този грозен свят
огромен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Недялкова Всички права запазени
